Виланел за грис-халвата
Одата за хлебната сода изигра важна роля за създаването на този виланел. Бон апети!
"Да хапнем?" - каза тя едва -
"Но не медец или акриди!
Така обичам грис-халва!...
Не искам лепкави слова,
за пясъци и пирамиди -
да хапнем!", каза тя едва.
"Тя става с мляко и с вода,
но захар да не ти се свиди -
така обичам грис-халва."
И сладко кимайки с глава,
отново, без да се обиди,
"Да хапнем?", каза тя едва.
"Да сложиш може при това
и орехи или стафиди -
така обичам грис-халва.
Бутни тук пълната тава,
махни луна и персеиди -
да хапнем!" - каза тя едва -
"Така обичам грис-халва!"
© Тошко All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
След като водата е допустима в грис-халвата, защо да не е допустима и във виланела
Видях този, който си пробвал да напишеш -- оценявам интереса към тази малко изкуствена форма, към която много хора се отнасят с недоверие. Истинска свобода може да се постигне само в стриктна форма -- иначе е свободия. Както музикантите си подбират инструментите, така и поетите трябва да си подбират формите, не мислиш ли? -
Въздейства - върху вкусовите рецептори и предизвиква усмивки.
Съвършенството на формата е допълнителен бонус.
"Вода" е допустимо, струва ми се. Всичко е въпрос на мнение и предпочитание.
Веднъж ме обвиниха, че използвам прекалено традиционни (и поради тая причина доста амортизирани от употреба) рими. -
e, видях и аз най-накрая за какво иде реч!
-
Хей, човеко, ти подслади минутите ми преди сън!
Благодаря!И аз обичам грис-халва!
Оригинално стихо! -
Е, толкова ирония и самоирония, че ме възхити - стига с грис-халвата в живота, нали?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
