19 mar 2009, 3:13

Вина

  Poesía » Otra
807 2 1

Вина

 

Грешка след грешка тя прави,

нарани хора безчет.

И за миг дори забрави,

че трябва да бъде човек.

А бе някога момиченце малко,

с тъмни, изпълнени с блясък очи.

И е наистина много жалко,

че душата ù сега така скърби.

Защо ли трябваше онази нощ

със жестокост блясъка ù да отнемат

и с груба сила и мощ -

тялото ù да превземат.

Тя не можеше след това

да бъде пак онуй дете,

сега единствено кълне

грубите мъжки ръце.

Отиде си нейната лъчезарност

и остана само студенина.

Проклина онази коварност,

която душата ù завладя.

Кара хора да страдат,

без да имат вина,

и не желае да ù прощават -

да мрази е нейната съдба.

Животът малко ù е дал

и много е отнел,

към никого да не изпитва жал -

самият Дявол я е проклел.

 

Нима е наистина възможно

един миг всичко да промени?

Нима е в човека заложено -

сърцето с камък да замени?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аня Хариз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...