19.03.2009 г., 3:13

Вина

798 2 1

Вина

 

Грешка след грешка тя прави,

нарани хора безчет.

И за миг дори забрави,

че трябва да бъде човек.

А бе някога момиченце малко,

с тъмни, изпълнени с блясък очи.

И е наистина много жалко,

че душата ù сега така скърби.

Защо ли трябваше онази нощ

със жестокост блясъка ù да отнемат

и с груба сила и мощ -

тялото ù да превземат.

Тя не можеше след това

да бъде пак онуй дете,

сега единствено кълне

грубите мъжки ръце.

Отиде си нейната лъчезарност

и остана само студенина.

Проклина онази коварност,

която душата ù завладя.

Кара хора да страдат,

без да имат вина,

и не желае да ù прощават -

да мрази е нейната съдба.

Животът малко ù е дал

и много е отнел,

към никого да не изпитва жал -

самият Дявол я е проклел.

 

Нима е наистина възможно

един миг всичко да промени?

Нима е в човека заложено -

сърцето с камък да замени?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аня Хариз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...