Вина

Грешка след грешка тя прави,

нарани хора безчет.

И за миг дори забрави,

че трябва да бъде човек.

А бе някога момиченце малко,

с тъмни, изпълнени с блясък очи.

И е наистина много жалко,

че душата ù сега така скърби.

Защо ли трябваше онази нощ

със жестокост блясъка ù да отнемат

и с груба сила и мощ -

тялото ù да превземат.

Тя не можеше след това

да бъде пак онуй дете,

сега единствено кълне

грубите мъжки ръце.

Отиде си нейната лъчезарност

и остана само студенина.

Проклина онази коварност,

която душата ù завладя.

Кара хора да страдат,

без да имат вина,

и не желае да ù прощават -

да мрази е нейната съдба.

Животът малко ù е дал

и много е отнел,

към никого да не изпитва жал -

самият Дявол я е проклел.

Нима е наистина възможно

един миг всичко да промени?

Нима е в човека заложено -

сърцето с камък да замени?...