3 jun 2014, 7:25

Винаги

  Poesía » Otra
615 0 9

 Винаги

 

страхувай се от премълчаното
то винаги ще ти прелива от очите
ще чака като вярно куче до пианото
да го помилваш или да го сриташ

 

зависи колко дълго си се взирал
във всеки шум и всяка птича песен
в кървящата и грозна детска рана
която (само) възрастните винаги тревожи

 

страхувай се от любовта която не познаваш
и всячески опитваш да не срещнеш
защото навикът да си невидим
е в пъти по-желан от теб и по-приемлив

 

страхувай се от думите които отминават
по белите полета на сезонните разпятия
не знам дали си струва тяхното изписване
щом авторът им не застава зад съдбата им

 

страхувай се от сцената която те очаква
защото там се раждат чудесата
не те познават още нейните вълшебства
но те живеят и се трудят с теб във тишината

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...