Jun 3, 2014, 7:25 AM

Винаги

  Poetry » Other
614 0 9

 Винаги

 

страхувай се от премълчаното
то винаги ще ти прелива от очите
ще чака като вярно куче до пианото
да го помилваш или да го сриташ

 

зависи колко дълго си се взирал
във всеки шум и всяка птича песен
в кървящата и грозна детска рана
която (само) възрастните винаги тревожи

 

страхувай се от любовта която не познаваш
и всячески опитваш да не срещнеш
защото навикът да си невидим
е в пъти по-желан от теб и по-приемлив

 

страхувай се от думите които отминават
по белите полета на сезонните разпятия
не знам дали си струва тяхното изписване
щом авторът им не застава зад съдбата им

 

страхувай се от сцената която те очаква
защото там се раждат чудесата
не те познават още нейните вълшебства
но те живеят и се трудят с теб във тишината

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...