3.06.2014 г., 7:25

Винаги

620 0 9

 Винаги

 

страхувай се от премълчаното
то винаги ще ти прелива от очите
ще чака като вярно куче до пианото
да го помилваш или да го сриташ

 

зависи колко дълго си се взирал
във всеки шум и всяка птича песен
в кървящата и грозна детска рана
която (само) възрастните винаги тревожи

 

страхувай се от любовта която не познаваш
и всячески опитваш да не срещнеш
защото навикът да си невидим
е в пъти по-желан от теб и по-приемлив

 

страхувай се от думите които отминават
по белите полета на сезонните разпятия
не знам дали си струва тяхното изписване
щом авторът им не застава зад съдбата им

 

страхувай се от сцената която те очаква
защото там се раждат чудесата
не те познават още нейните вълшебства
но те живеят и се трудят с теб във тишината

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....