Винаги. И тук...

Задушница е, светят край гробовете,

свещичките от мъката пречистени,

борбата между старото и новото,

тук спира. Безпредметни всички истини,

превръщат се в две дати – знак безкрай

и смътно обещание за рай.

Задушница е, спрели са минутите,

коливото и хляба – дар за цигани

и за душите – приживе нечутите.

Тук всичко е достатъчно. И стига ни.

Напомняне, че смъртен си роден,

каквото дал си, или взел си – тлен.

Задушница е. Малко нетипично е

горещо сиромашко лято. Ялово.

Тук всички имат време за обичане,

но всъщност с векове е закъсняло то.

Обичайте се! Въпреки напук,

че всичко свършва. Винаги. И тук...