31 окт. 2025 г., 22:43

Винаги. И тук...

152 0 0

Задушница е, светят край гробовете,

свещичките от мъката пречистени,

борбата между старото и новото,

тук спира. Безпредметни всички истини,

превръщат се в две дати – знак безкрай

и смътно обещание за рай.

Задушница е, спрели са минутите,

коливото и хляба – дар за цигани

и за душите – приживе нечутите.

Тук всичко е достатъчно. И стига ни.

Напомняне, че смъртен си роден,

каквото дал си, или взел си – тлен.

Задушница е. Малко нетипично е

горещо сиромашко лято. Ялово.

Тук всички имат време за обичане,

но всъщност с векове е закъсняло то.

Обичайте се! Въпреки напук,

че всичко свършва. Винаги. И тук...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...