Oct 31, 2025, 10:43 PM

Винаги. И тук...

  Poetry
153 0 0

Задушница е, светят край гробовете,

свещичките от мъката пречистени,

борбата между старото и новото,

тук спира. Безпредметни всички истини,

превръщат се в две дати – знак безкрай

и смътно обещание за рай.

Задушница е, спрели са минутите,

коливото и хляба – дар за цигани

и за душите – приживе нечутите.

Тук всичко е достатъчно. И стига ни.

Напомняне, че смъртен си роден,

каквото дал си, или взел си – тлен.

Задушница е. Малко нетипично е

горещо сиромашко лято. Ялово.

Тук всички имат време за обичане,

но всъщност с векове е закъсняло то.

Обичайте се! Въпреки напук,

че всичко свършва. Винаги. И тук...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...