Винаги. И тук...
Задушница е, светят край гробовете,
свещичките от мъката пречистени,
борбата между старото и новото,
тук спира. Безпредметни всички истини,
превръщат се в две дати – знак безкрай
и смътно обещание за рай.
Задушница е, спрели са минутите,
коливото и хляба – дар за цигани
и за душите – приживе нечутите.
Тук всичко е достатъчно. И стига ни.
Напомняне, че смъртен си роден,
каквото дал си, или взел си – тлен.
Задушница е. Малко нетипично е
горещо сиромашко лято. Ялово.
Тук всички имат време за обичане,
но всъщност с векове е закъсняло то.
Обичайте се! Въпреки напук,
че всичко свършва. Винаги. И тук...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ