31.10.2025 г., 22:43

Винаги. И тук...

151 0 0

Задушница е, светят край гробовете,

свещичките от мъката пречистени,

борбата между старото и новото,

тук спира. Безпредметни всички истини,

превръщат се в две дати – знак безкрай

и смътно обещание за рай.

Задушница е, спрели са минутите,

коливото и хляба – дар за цигани

и за душите – приживе нечутите.

Тук всичко е достатъчно. И стига ни.

Напомняне, че смъртен си роден,

каквото дал си, или взел си – тлен.

Задушница е. Малко нетипично е

горещо сиромашко лято. Ялово.

Тук всички имат време за обичане,

но всъщност с векове е закъсняло то.

Обичайте се! Въпреки напук,

че всичко свършва. Винаги. И тук...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...