15 dic 2008, 7:46

Вината 

  Poesía » Odas y poemas
1036 0 2
Вината
Душата си изтръгнах с длетото на вината
и вече не я чувствувам силна и богата.
Вината я прояде, стопи у нея всяка жизненост.
О, Господи, каква е тая власт у нея?
Аз зная, че не трябва да е тъй,
или пък може точно тъй да трябва?
Вината те яде по малко, непрекъснато, до сетния ти дъх,
а може би и по-нататък.
Голямата вина, при която няма прошка,
до която стигаш.
Случва се. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Величка Василева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??