Вината
Вината
Душата си изтръгнах с длетото на вината
и вече не я чувствувам силна и богата.
Вината я прояде, стопи у нея всяка жизненост.
О, Господи, каква е тая власт у нея?
Аз зная, че не трябва да е тъй,
или пък може точно тъй да трябва?
Вината те яде по малко, непрекъснато, до сетния ти дъх,
а може би и по-нататък.
Голямата вина, при която няма прошка,
до която стигаш.
Случва се.
Как да се справиш?
Да я изкупиш.
А ако не можеш?
Не се появи такава възможност?
Но нали човек живее живота си не единствено,
за да достигне до тази вина?
Нали той извървя много други неща,
освен това?
Трябва ли тогава да е толкова зависим от нея?
Сигурно.
Трябва да амбицира у себе си всички добри
сили и ум да се бори.
Ще успее ли?
(Писано: 22.10.1993)
© Величка Василева All rights reserved.
