Вината
брои греховете ми -
отколешни,
днешни
и бъдещи...
Подобно на
хартиена салфетка,
на две, на три,
на четири прегънато
посмачканото,
тъжно самочувствие
пълзи на съвестта
сред лабиринтите
и търси прошка
по Задушница...
И вие в мен
като вълчица,
простреляна
от сляп куршум,
надеждата за мир
в душата ми...
Забравила
за всичко друго -
брои греховете
вината ми...
© Дочка Василева Todos los derechos reservados
Уникална творба, великолепни смислови съчетания завихрени с ритмиката!