25 nov 2025, 14:31

Вината на оцелелия

  Poesía
95 0 0

Някъде дълбоко под земята,

затрупана под въглищния пласт,

душата бащина най- свята ,

превърна се в счупен бряст.

 

Четири часа живот във утроба,

на въглища, камък и студена земя,

съдбата постави зловещата скоба,

и ужаса скръбен в душата изгря.

 

Гърбът на другаря човешки потребен,

навярно бил е спасителен стълб,

макар, че пресечен бил пътя му земен

и въздухът, тежък миришел на смърт.

 

И тази миризма останала в душата,

като гнойна рана вечно да кърви,

дали моя татко още чака, вината,

някой с почит да я осветли?…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живка Иванова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....