Вината на оцелелия

Някъде дълбоко под земята,

затрупана под въглищния пласт,

душата бащина най- свята ,

превърна се в счупен бряст.

Четири часа живот във утроба,

на въглища, камък и студена земя,

съдбата постави зловещата скоба,

и ужаса скръбен в душата изгря.

Гърбът на другаря човешки потребен,

навярно бил е спасителен стълб,

макар, че пресечен бил пътя му земен

и въздухът, тежък миришел на смърт.

И тази миризма останала в душата,

като гнойна рана вечно да кърви,

дали моя татко още чака, вината,

някой с почит да я осветли?…