25.11.2025 г., 14:31

Вината на оцелелия

93 0 0

Някъде дълбоко под земята,

затрупана под въглищния пласт,

душата бащина най- свята ,

превърна се в счупен бряст.

 

Четири часа живот във утроба,

на въглища, камък и студена земя,

съдбата постави зловещата скоба,

и ужаса скръбен в душата изгря.

 

Гърбът на другаря човешки потребен,

навярно бил е спасителен стълб,

макар, че пресечен бил пътя му земен

и въздухът, тежък миришел на смърт.

 

И тази миризма останала в душата,

като гнойна рана вечно да кърви,

дали моя татко още чака, вината,

някой с почит да я осветли?…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живка Иванова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...