Nov 25, 2025, 2:31 PM

Вината на оцелелия

  Poetry
92 0 0

Някъде дълбоко под земята,

затрупана под въглищния пласт,

душата бащина най- свята ,

превърна се в счупен бряст.

 

Четири часа живот във утроба,

на въглища, камък и студена земя,

съдбата постави зловещата скоба,

и ужаса скръбен в душата изгря.

 

Гърбът на другаря човешки потребен,

навярно бил е спасителен стълб,

макар, че пресечен бил пътя му земен

и въздухът, тежък миришел на смърт.

 

И тази миризма останала в душата,

като гнойна рана вечно да кърви,

дали моя татко още чака, вината,

някой с почит да я осветли?…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живка Иванова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...