Вината на оцелелия
Някъде дълбоко под земята,
затрупана под въглищния пласт,
душата бащина най- свята ,
превърна се в счупен бряст.
Четири часа живот във утроба,
на въглища, камък и студена земя,
съдбата постави зловещата скоба,
и ужаса скръбен в душата изгря.
Гърбът на другаря човешки потребен,
навярно бил е спасителен стълб,
макар, че пресечен бил пътя му земен
и въздухът, тежък миришел на смърт.
И тази миризма останала в душата,
като гнойна рана вечно да кърви,
дали моя татко още чака, вината,
някой с почит да я осветли?…
© Живка Иванова All rights reserved. ✍️ No AI Used