Вината в нашите звезди...

15 ene 2018, 0:36

Poesía » De amor

701 2 3

Виновни са звездите ни, че греят

и ни обгръщат кротко с топлина,

че тихичко във сънища се смеят,

преплитайки мечтите с тишина.

Разбират наште вятърни посоки

по някакви сакрални правила,

очите им неистово дълбоки

ни сбъдват сред вселенска синева.

Превръщат ни във песен и молитва,

във огнено очакване за дъжд,

понякога в забравена реликва,

открита във безкрая отведнъж.

Те просто са пазители за вечност

на нашата представа за любов,

изпълнени със тиха бяла нежност

над нас посипват своя благослов.

Ще се изгубим в тяхната окръжност,

разперили в безвремие криле,

попили от космическата мъдрост,

ще пренапишем общото небе.

14.01.2018г.

Елица

Вдъхнови ме романът "Вината в нашите звезди" на Джон Грийн!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

asizi (Nina Toshich)

2018-01-16T20:13:14+02:00

Прекрасно, описателно с красиви изразни средства...Поздрав!
Genereux (Любомир Попов)

2018-01-15T08:11:42+02:00

Дай Боже всекиму такава мъдрост! Хубаво послание, облечено в красива форма!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-01-15T06:47:16+02:00

Много, много е хубаво! Браво!