Виновни са звездите ни, че греят
и ни обгръщат кротко с топлина,
че тихичко във сънища се смеят,
преплитайки мечтите с тишина.
Разбират наште вятърни посоки
по някакви сакрални правила,
очите им неистово дълбоки
ни сбъдват сред вселенска синева.
Превръщат ни във песен и молитва,
във огнено очакване за дъжд,
понякога в забравена реликва,
открита във безкрая отведнъж.
Те просто са пазители за вечност
на нашата представа за любов,
изпълнени със тиха бяла нежност
над нас посипват своя благослов.
Ще се изгубим в тяхната окръжност,
разперили в безвремие криле,
попили от космическата мъдрост,
ще пренапишем общото небе.
14.01.2018г.
Елица
© Елица Георгиева Все права защищены