15.01.2018 г., 0:36

Вината в нашите звезди...

1K 2 3

Вината в нашите звезди...

 

Виновни са звездите ни, че греят

и ни обгръщат кротко с топлина,

че тихичко във сънища се смеят,

преплитайки мечтите с тишина.

 

Разбират наште вятърни посоки

по някакви сакрални правила,

очите им неистово дълбоки

ни сбъдват сред вселенска синева.

 

Превръщат ни във песен и молитва,

във огнено очакване за дъжд,

понякога в забравена реликва,

открита във безкрая отведнъж.

 

Те просто са пазители за вечност

на нашата представа за любов,

изпълнени със тиха бяла нежност

над нас посипват своя благослов.

 

Ще се изгубим в тяхната окръжност,

разперили в безвремие криле,

попили от космическата мъдрост,

ще пренапишем общото небе.

 

14.01.2018г.

Елица

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Георгиева Всички права запазени

Вдъхнови ме романът "Вината в нашите звезди" на Джон Грийн!

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...