Jan 15, 2018, 12:36 AM

Вината в нашите звезди...

  Poetry » Love
1.1K 2 3

Вината в нашите звезди...

 

Виновни са звездите ни, че греят

и ни обгръщат кротко с топлина,

че тихичко във сънища се смеят,

преплитайки мечтите с тишина.

 

Разбират наште вятърни посоки

по някакви сакрални правила,

очите им неистово дълбоки

ни сбъдват сред вселенска синева.

 

Превръщат ни във песен и молитва,

във огнено очакване за дъжд,

понякога в забравена реликва,

открита във безкрая отведнъж.

 

Те просто са пазители за вечност

на нашата представа за любов,

изпълнени със тиха бяла нежност

над нас посипват своя благослов.

 

Ще се изгубим в тяхната окръжност,

разперили в безвремие криле,

попили от космическата мъдрост,

ще пренапишем общото небе.

 

14.01.2018г.

Елица

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Георгиева All rights reserved.

Вдъхнови ме романът "Вината в нашите звезди" на Джон Грийн!

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...