14 feb 2022, 11:49

Вино от възторг

  Poesía
983 1 17

на В. Фр.

 

Поезията пее като вино,

а виното се лее като стих,

любов ли е през зима, ако мина

с най-пролетния миг – щастлив и тих.

 

Шумя от виното си стихотворно,

а в чашите узрял рубин блести,

във влюбения миг вървиш покорно,

жадуваш да ме срещнеш вече ти.

 

Копнея с три вина да те залея –

любов и вино, и разплискан стих,

вървиш и като сбъднат миг се смееш –

възторг изпи, и аз възторг изпих.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Френкева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...