14.02.2022 г., 11:49

Вино от възторг

978 1 17

на В. Фр.

 

Поезията пее като вино,

а виното се лее като стих,

любов ли е през зима, ако мина

с най-пролетния миг – щастлив и тих.

 

Шумя от виното си стихотворно,

а в чашите узрял рубин блести,

във влюбения миг вървиш покорно,

жадуваш да ме срещнеш вече ти.

 

Копнея с три вина да те залея –

любов и вино, и разплискан стих,

вървиш и като сбъднат миг се смееш –

възторг изпи, и аз възторг изпих.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...