на В. Фр.
Поезията пее като вино,
а виното се лее като стих,
любов ли е през зима, ако мина
с най-пролетния миг – щастлив и тих.
Шумя от виното си стихотворно,
а в чашите узрял рубин блести,
във влюбения миг вървиш покорно,
жадуваш да ме срещнеш вече ти.
Копнея с три вина да те залея –
любов и вино, и разплискан стих,
вървиш и като сбъднат миг се смееш –
възторг изпи, и аз възторг изпих.
© Милена Френкева All rights reserved.
The work is a contestant:
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
