на В. Фр.
Поезията пее като вино,
а виното се лее като стих,
любов ли е през зима, ако мина
с най-пролетния миг – щастлив и тих.
Шумя от виното си стихотворно,
а в чашите узрял рубин блести,
във влюбения миг вървиш покорно,
жадуваш да ме срещнеш вече ти.
Копнея с три вина да те залея –
любов и вино, и разплискан стих,
вървиш и като сбъднат миг се смееш –
възторг изпи, и аз възторг изпих.
© Милена Френкева All rights reserved.
The work is a contestant:
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
