Brezar111 (Людмил Нешев)
81 1005
27 mar 2016, 23:17

Виновна си 

  Poesía » De amor
1623 5 38

Огледало на езеро, чезнещо в здрача,

покани луната... и тя се яви;

срамежливо надзърна иззад гората,

посипа с прашеца си летни треви,

 

оцвети тишината, нагази водите,

превърна ги в дансинг искрящ – зарад нас.

Там се прегърнаха с обич очите ни,

унесени в ритъм на приказен валс.

 

Приседнала в мен, люлееш се леко,

следва гръбчѐто ти полъх копнежен.

Лудата страст е нейде далеко...

къпе душите взаимност и нежност.

 

Любовта ни, макар да дойде закъсняла,

инак палува – прилично греховна;

учудващо, днес е разнежена, бяла;

Лунното езеро... То е виновно.

 

Виновно е с чара си самото мълчание,

отронващо в мрака цветя теменужни;

всяко цветче – съкровено признание,

и думите стихват – бледи, ненужни.

 

Виновна е също и моята риза.

Изглеждаш тъй крехка, с нея наметната;

усещам те толкова милна и близка,

че стене от сладостна болка сърцето ми.

 

С колко такива „вини” е облечен

синтезът магичен на чувството нежност!

 

Но кой е виновен, че в топлата вечер

потръпваш при досега с птиците скрежни,

гнездящи сред минало, нему обречени?

Ръката, подхранила нявга летежа им

 

с вина и принуда, до крайност абсурдни,

вече я няма, но техните сенки

опитват да хвърлят пак мрачното було

над извора, бликащ пленителна женственост.

 

Виновна си, мила, в едно, несъмнено:

Когато за пръв път в тебе надникнах,

показа ми нещо толкова ценно,

че преди да се влюбя, бях те обикнал.

 

2.11.2015

© Людмил Нешев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!
  • Е, да... много от нещата в живота ни се случват, защото със задна дата сме ги предопределили донякъде. Но предпочитам да вярвам, че има и чисти случайности. В противен случай рискувам да стигна до параноичната мисъл, че "някой" ми диша във врата, диктувайки събитията. Не понасям суфльори.
  • Привет! Нищо не се случва случайно.
    "Прилично греховна" ще те чета.
  • Привет, Йосифова! Това, да се пропусне някакво си стихо, е бял кахър на фона на хубавите моменти, които честичко оставяме да се изнижат незабелязано край нас. Пожелавам ти неслучване (в този му смисъл)!
  • Уау! Нещо хубаво съм пропуснала тук!
    Сърдечен поздрав!
  • Ех, Капка, жена си, затова ти е простено, задето не знаеш с колко много вини пристъпвате в мъжките очи. Виновни сте си по рождение, а сетне добавяте още и още. Несправедливо е, че вместо да бъдете съдени, осъждате нас (мъжете) на доживотно възхищение и преклонение. Стихото ти се е сторило малко длъчко, хем аз акцентирах едва върху периферните ви вини. Ако бях продължил, тогаз щеше да видиш на кое му се вика дълго стихо. Все пак благодаря за търпението да го прочетеш докрая, че даже и да му дадеш тази, наистина висока и мотивираща ме, оценка.
  • Много е хубаво! Малко е дълго, но е сполучливо, т.е. прекрасно!
  • Благодаря, Христо! Допада ми красивото. Живея с него и в него. Понякога опитвам да добавя и от себе си нещичко към глобалната красота. Ако и друг го оцени като такова, тогава... тогава съм почти щастлив.
  • Красиво казано! Поздрав, Людмил!
  • Оценка, с акцент върху емоционалния арсенал на стихото е по-ценна за мен от всяка друга. Благодаря, Анелия! Извини закъснялото отразяване на коментара ти, плийз!
  • Стих изпълнен с нежност, любов и красота. Изключителен!!!
  • > О, Ева, значи дяволът не бил толкова черен, колкото ми се стори вчера! Ще спя спокойно тази вечер.
    Ех, „да грабват от пръв прочит” е нещо, което е достъпно само на Избрани люде. Със сизифовски напъни, току виж и аз някога успея да пръкна такъв бисер. Ще си го съзерцавам дълго, доживот... отдаден на самодоволна леност. Какво? – Смятате, че леността е порок и подобно поведение не е градивно? Май е така. Я по-добре да си остана с простичките „харесвания”.

    > Кремена, благодаря! Никога няма да забравя дружеското рамо, което ми подаде в труден за мен момент, когато се намирах на ръба на отчаянието, готов да повярвам в творческата си немощ.
  • Людмил, моето мнение е, че стихотворението си има всичко - ритмика, песенност и добро съдържание, просто си трябва набито поетично око, 'дет се вика. Поздрав!
  • Не Ви вярвам, че моето мнение e от такова огромно значение И сега извън шегата...Има разлика между "не ме грабна" и "не ми хареса". Стихът много ми хареса! Определено е красив! Колкото повече пъти го прочетох, толкова повече ми хареса. Но ето и предизвикателството - Да те грабне na пръв прочит..
  • Ева, ако четящият препусне по текста на стихото, неминуемо ще се появят „задъхани” пасажи. Права сте за ритъма, има какво да се желае, но е нормално да се случи и при един още „суров” начален прочит. Уверявам Ви, че ако се спазват не само запетайките, но и логическите паузи между изразите, нещата ще се получат доста прилично. Основното ми желание бе, не стихото да пее, а по-скоро красотата в описателната му част и търсено от мен, определено внушение. Е, разбрах, че не Ви е „грабнало” и изпитвам известна неудовлетвореност, но не съм максималист, нито имам високи поетични амбиции, затова смятам, че съотношението 95 – 5 % между „грабнати” и „неграбнати” ще е милостива превръзка за раната, която ми нанесохте.
  • > Самодива, Ирен, Стела, Рени... виждам, че превъзмогнали характерната „женска” (не харесвам тази дума) солидарност по полов признак, вземате страната на лирическия, заявявайки категорично: „Нека тя да си носи вината!”. Ясно е за коя вина иде реч.

    > Анастейша Гръмовержна! – Нямаш угода. Чинно помолих за прошка, а ти още беснееш. На, виж мъ – още мигам виновно с очета.
  • Красиви слова, но малко без ритъм. Някак не ме грабна, извинете за което.
  • Много е виновна, наистина. Чудесна, много приятна лирика, Людмиле!!
  • Браво!
  • Ех, коя ли не иска да бъде толкова виновна?!
  • Със сигурност ще се признае за виновна, без възражения.
  • Чашата ми е пълна! Още една щедра глътка съпричастност. Току-виж си помисля, че съм го заслужил. Благодаря, Даниела!
  • Благодаря за огромното удоволствие от прочита! Браво и от мен!
  • > Любомира, под "представително" стихотворение имаш предвид, че извиква представи в читателя или пък, че е достоен артикул в изложбената зала на Откровения? Шегувам се, разбрах те много добре.

    > Благодаря, Марина! Оценям твоето "браво" и то не само заради днес.

    > Привет, Раде! Знаеш кои са вълшебните думички, които имат висока цена за мен и ти благодаря за тях.
    Епохите, дори далечните - такива, каквито ни допадат - можем да ги извикваме или отглеждаме в нас. Късметлии сме, притежавайки необходимото.

    > Холмс 67, няма да получиш потвърждение, нито опровержение на своето "разследване! Но не мога да не призная, че коментарът ти е интересен. Цената му се вдига и с това, че си го "похарчил" за мен, въпреки "недоимъка" сполетял те съвсем наскоро. Оценям го.
  • Въпреки обвинителното заглавие, не откривам ни намек от упрек! По-скоро една осъзната съдбовност – ето, така е трябвало да се случи и се случва...Почивам си сред твоите стихове, защото ме изпращат в други времена, в други епохи, несъмнено по-спокойни и романтични!
  • Браво...!!!
  • Представително стихотворение!!!
  • Анастасия, не чух кога тихичко си изтичала тук, затова пропуснах да те отбележа в коментара си. Много неуважително от моя страна! Денят на прошката, отмина, но дано ме опростиш все пак!
  • > Мари Елен, благодаря за похвалата!

    > Евгения, именно по такъв начин искам да бъде възприемано стихото. Благодаря!

    > Здравейте, Владимир Владимирович! Драго ми е да Ви видя на страничката си, г-н Президент!
  • Нежно, любовно!
  • Браво!
  • И от мен- браво!
  • > Благодаря, Светле, за тези цели две "хубаво"!

    > Алипиева, готово, оправих го. Виждаш ли какъв съм бързак?!
  • Е, хубавото си е хубаво!
  • Алипиева, ами че то си беше точно така, както в препоръчвания от теб вариант. Но нали жената трябваше да е "виновна" реших да й се "поскарам" и то с удивителен знак накрая - "Не успях да се влюбя!". Направих промяната, преди да кача стихото в сайта. Сега, след като получих от теб потвърждение за грешката си, обещавам да го променя още утре. Благодаря за забележката!
  • > Донова, благодаря! Струва ми се, че сякаш "позасили" нещата, но ти си редакторът все пак. На мен, бедния потребител, какво ми остава, освен хъката-мъката, да се съглася.

    > Ани, и точица да беше оставила само, щеше да ми каже достатъчно!

    > Таня, точно това исках да се вижда в написаното - нежност, красота, любов. Нека вменяваме добрата "вина" и никога онази - задушаващата, грозната...!
  • Много хубав стих!
    Нежност, красота и любов!
    Браво и от мен!
  • Ето, такава лирика искам да чета!
    Форма, съдържание - изпипана работа! Трудно е да намериш баланса в изразните средства, та хем да не звучи като какофония от метафори, хем да постигнеш образността на изящно изкуство.
    Душата ми е огледа тук и видя себе си по-чиста и приветлива.
    За мен беше удоволствие да поспра на езерния бряг и да погледам героите ти!
Propuestas
: ??:??