1 ago 2008, 9:49

Виновна съм пред вас

  Poesía
1.3K 0 3
Лицата черни пак ме гледат,
та аз не съм виновна за това.
Защо ме гледат и не спират,
не съм виновна за смъртта!

Обичам го, защо да крия,
бях щастлива с него аз,
но нямах сили да прикрия
болката, нанесена за час!

Морета от сълзи се леят
и не спирам аз да плача в деня,
в който няма смисъл да живея.
Искам и аз със тебе да умра!

Лицата черни продължават да ме гледат.
Добре, виновна съм пред вас,
знам, че всички ме презират.
Обичах го, обичам го дори и в този час!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...