Aug 1, 2008, 9:49 AM

Виновна съм пред вас

  Poetry
1.3K 0 3
Лицата черни пак ме гледат,
та аз не съм виновна за това.
Защо ме гледат и не спират,
не съм виновна за смъртта!

Обичам го, защо да крия,
бях щастлива с него аз,
но нямах сили да прикрия
болката, нанесена за час!

Морета от сълзи се леят
и не спирам аз да плача в деня,
в който няма смисъл да живея.
Искам и аз със тебе да умра!

Лицата черни продължават да ме гледат.
Добре, виновна съм пред вас,
знам, че всички ме презират.
Обичах го, обичам го дори и в този час!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Владимирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...