Лицата черни пак ме гледат,
та аз не съм виновна за това.
Защо ме гледат и не спират,
не съм виновна за смъртта!
Обичам го, защо да крия,
бях щастлива с него аз,
но нямах сили да прикрия
болката, нанесена за час!
Морета от сълзи се леят
и не спирам аз да плача в деня,
в който няма смисъл да живея.
Искам и аз със тебе да умра! ...