Виновна съм пред вас
Лицата черни пак ме гледат,
та аз не съм виновна за това.
Защо ме гледат и не спират,
не съм виновна за смъртта!
Обичам го, защо да крия,
бях щастлива с него аз,
но нямах сили да прикрия
болката, нанесена за час!
Морета от сълзи се леят
и не спирам аз да плача в деня,
в който няма смисъл да живея.
Искам и аз със тебе да умра!
Лицата черни продължават да ме гледат.
Добре, виновна съм пред вас,
знам, че всички ме презират.
Обичах го, обичам го дори и в този час!!!
та аз не съм виновна за това.
Защо ме гледат и не спират,
не съм виновна за смъртта!
Обичам го, защо да крия,
бях щастлива с него аз,
но нямах сили да прикрия
болката, нанесена за час!
Морета от сълзи се леят
и не спирам аз да плача в деня,
в който няма смисъл да живея.
Искам и аз със тебе да умра!
Лицата черни продължават да ме гледат.
Добре, виновна съм пред вас,
знам, че всички ме презират.
Обичах го, обичам го дори и в този час!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Владимирова Все права защищены
