31 oct 2009, 19:36

Виновни

  Poesía
1.6K 0 4

На два различни бряга стоим

и се гледаме отчуждени,

ти сякаш си от друга вселена,

а аз имам чувства ранени.

 

Там, където аз отивам,

ти вече беше,

живея ли, или загивам,

сега ме боли и тогава ме болеше?

 

Виновни или невинни?

Крещиме си и се мразим.

Как, колко и къде сгрешихме?

Не можахме своя вълшебен свят да опазим.

 

На прашен кръстопът стоим,

ти тръгваш надясно, а аз наляво,

изтриваш спомена за моето име,

а да не плача - аз стискам устни здраво.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежана Францева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "На два различни бряга стоим"
    .........................................
    В живота често се случва така,
    но винаги оцеляваме и напред
    продължаваме...
    Докосващ сърцето, елегичен стих!
    Поздрави и за тъжната лирическа,
    и за поетесата!
    Пожелавам щастливо сбъднати мечти,
    успех и късмет занапред! БЪДИ!
  • Поздрав!
  • Браво како, много хубав стих! Силен стих!!! Поздрав от все сърце!
  • "Раздялата не значи край на всичко,
    по-скоро тя е някаква умора!
    Бъди добър,добра ще съм и аз
    поне в раздялата да бъдем хора!"

    Сетих се за този стих.......напомни ми за отминали болки....
    Прегръдка !

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...