31.10.2009 г., 19:36

Виновни

1.6K 0 4

На два различни бряга стоим

и се гледаме отчуждени,

ти сякаш си от друга вселена,

а аз имам чувства ранени.

 

Там, където аз отивам,

ти вече беше,

живея ли, или загивам,

сега ме боли и тогава ме болеше?

 

Виновни или невинни?

Крещиме си и се мразим.

Как, колко и къде сгрешихме?

Не можахме своя вълшебен свят да опазим.

 

На прашен кръстопът стоим,

ти тръгваш надясно, а аз наляво,

изтриваш спомена за моето име,

а да не плача - аз стискам устни здраво.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Францева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "На два различни бряга стоим"
    .........................................
    В живота често се случва така,
    но винаги оцеляваме и напред
    продължаваме...
    Докосващ сърцето, елегичен стих!
    Поздрави и за тъжната лирическа,
    и за поетесата!
    Пожелавам щастливо сбъднати мечти,
    успех и късмет занапред! БЪДИ!
  • Поздрав!
  • Браво како, много хубав стих! Силен стих!!! Поздрав от все сърце!
  • "Раздялата не значи край на всичко,
    по-скоро тя е някаква умора!
    Бъди добър,добра ще съм и аз
    поне в раздялата да бъдем хора!"

    Сетих се за този стих.......напомни ми за отминали болки....
    Прегръдка !

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...