31.10.2009 г., 19:36

Виновни

1.6K 0 4

На два различни бряга стоим

и се гледаме отчуждени,

ти сякаш си от друга вселена,

а аз имам чувства ранени.

 

Там, където аз отивам,

ти вече беше,

живея ли, или загивам,

сега ме боли и тогава ме болеше?

 

Виновни или невинни?

Крещиме си и се мразим.

Как, колко и къде сгрешихме?

Не можахме своя вълшебен свят да опазим.

 

На прашен кръстопът стоим,

ти тръгваш надясно, а аз наляво,

изтриваш спомена за моето име,

а да не плача - аз стискам устни здраво.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Францева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "На два различни бряга стоим"
    .........................................
    В живота често се случва така,
    но винаги оцеляваме и напред
    продължаваме...
    Докосващ сърцето, елегичен стих!
    Поздрави и за тъжната лирическа,
    и за поетесата!
    Пожелавам щастливо сбъднати мечти,
    успех и късмет занапред! БЪДИ!
  • Поздрав!
  • Браво како, много хубав стих! Силен стих!!! Поздрав от все сърце!
  • "Раздялата не значи край на всичко,
    по-скоро тя е някаква умора!
    Бъди добър,добра ще съм и аз
    поне в раздялата да бъдем хора!"

    Сетих се за този стих.......напомни ми за отминали болки....
    Прегръдка !

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...