31 окт. 2009 г., 19:36
Виновни
На два различни бряга стоим
и се гледаме отчуждени,
ти сякаш си от друга вселена,
а аз имам чувства ранени.
Там, където аз отивам,
ти вече беше,
живея ли, или загивам,
сега ме боли и тогава ме болеше?
Виновни или невинни?
Крещиме си и се мразим.
Как, колко и къде сгрешихме?
Не можахме своя вълшебен свят да опазим.
На прашен кръстопът стоим,
ти тръгваш надясно, а аз наляво,
изтриваш спомена за моето име,
а да не плача - аз стискам устни здраво.
© Снежана Францева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Поздрав!
-
Браво како, много хубав стих! Силен стих!!! Поздрав от все сърце!
-
"Раздялата не значи край на всичко,
по-скоро тя е някаква умора!
Бъди добър,добра ще съм и аз
поне в раздялата да бъдем хора!"
Сетих се за този стих.......напомни ми за отминали болки....
Прегръдка !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
.........................................
В живота често се случва така,
но винаги оцеляваме и напред
продължаваме...
Докосващ сърцето, елегичен стих!
Поздрави и за тъжната лирическа,
и за поетесата!
Пожелавам щастливо сбъднати мечти,
успех и късмет занапред! БЪДИ!