На два различни бряга стоим
и се гледаме отчуждени,
ти сякаш си от друга вселена,
а аз имам чувства ранени.
Там, където аз отивам,
ти вече беше,
живея ли, или загивам,
сега ме боли и тогава ме болеше?
Виновни или невинни?
Крещиме си и се мразим.
Как, колко и къде сгрешихме?
Не можахме своя вълшебен свят да опазим.
На прашен кръстопът стоим,
ти тръгваш надясно, а аз наляво,
изтриваш спомена за моето име,
а да не плача - аз стискам устни здраво.
© Снежана Францева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
