На два различни бряга стоим
и се гледаме отчуждени,
ти сякаш си от друга вселена,
а аз имам чувства ранени.
Там, където аз отивам,
ти вече беше,
живея ли, или загивам,
сега ме боли и тогава ме болеше?
Виновни или невинни?
Крещиме си и се мразим.
Как, колко и къде сгрешихме?
Не можахме своя вълшебен свят да опазим.
На прашен кръстопът стоим,
ти тръгваш надясно, а аз наляво,
изтриваш спомена за моето име,
а да не плача - аз стискам устни здраво.
© Снежана Францева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
