тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
12 nov 2008, 7:21

Вироглаво 

  Poesía » Filosófica
626 0 24
Капки от сълзи рони трепетлика.
Облак от зори тъжно занаднича.
Листи ненакапали се молят,
вятъра да могат да прогонят.
 
И вълнообразна тишината
с глътка вино, някой я прокрадва,
наизскачват звезди на небето
и с люлка мамят оня момък от полето.
 
Запригласят му кавали сладкопойни,
запрегръщат го лудешки волно,
с приказка, на сено тъй уханна
и цъфнал кър, с оня момък на момата.
 
И надипля се в душите им свирнята,
връща детството им вироглаво,
сбрано в дядовата ръкавичка
и на ласка най-голяма заприличва...

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??