12 нояб. 2008 г., 07:21

Вироглаво 

  Поэзия » Философская
587 0 24
Капки от сълзи рони трепетлика.
Облак от зори тъжно занаднича.
Листи ненакапали се молят,
вятъра да могат да прогонят.
 
И вълнообразна тишината
с глътка вино, някой я прокрадва,
наизскачват звезди на небето
и с люлка мамят оня момък от полето.
 
Запригласят му кавали сладкопойни,
запрегръщат го лудешки волно,
с приказка, на сено тъй уханна
и цъфнал кър, с оня момък на момата.
 
И надипля се в душите им свирнята,
връща детството им вироглаво,
сбрано в дядовата ръкавичка
и на ласка най-голяма заприличва...

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??