Вироглаво
Капки от сълзи рони трепетлика.
Облак от зори тъжно занаднича.
Листи ненакапали се молят,
вятъра да могат да прогонят.
И вълнообразна тишината
с глътка вино, някой я прокрадва,
наизскачват звезди на небето
и с люлка мамят оня момък от полето.
Запригласят му кавали сладкопойни,
запрегръщат го лудешки волно,
с приказка, на сено тъй уханна
и цъфнал кър, с оня момък на момата.
И надипля се в душите им свирнята,
връща детството им вироглаво,
сбрано в дядовата ръкавичка
и на ласка най-голяма заприличва...
Облак от зори тъжно занаднича.
Листи ненакапали се молят,
вятъра да могат да прогонят.
И вълнообразна тишината
с глътка вино, някой я прокрадва,
наизскачват звезди на небето
и с люлка мамят оня момък от полето.
Запригласят му кавали сладкопойни,
запрегръщат го лудешки волно,
с приказка, на сено тъй уханна
и цъфнал кър, с оня момък на момата.
И надипля се в душите им свирнята,
връща детството им вироглаво,
сбрано в дядовата ръкавичка
и на ласка най-голяма заприличва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
