13 mar 2011, 20:13

Виртуален клоун

1.3K 0 3

Без да съм стъпил на манежа талашен,

талашитеното настроение на жените повдигам.

И там, вътре, достигам,

дето никой скоро не е тарашил.

Понякога него играя,

друг път той мен дословно копира,

чак до самоиронизиране.

Смях под кожата ваксинираме.

Масажираме  диафрагмено.

Размекваме лицата им строго иконни,

не с емотикони банални,

а с думи нескучно канонни.

Всяка вечер намигваме  присмехулно,

а отсреща, вместо студени монитори,

макар да звучи богохулно -

ръкопляскат ни усмихнати к......

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....