Mar 13, 2011, 8:13 PM

Виртуален клоун

1.3K 0 3

Без да съм стъпил на манежа талашен,

талашитеното настроение на жените повдигам.

И там, вътре, достигам,

дето никой скоро не е тарашил.

Понякога него играя,

друг път той мен дословно копира,

чак до самоиронизиране.

Смях под кожата ваксинираме.

Масажираме  диафрагмено.

Размекваме лицата им строго иконни,

не с емотикони банални,

а с думи нескучно канонни.

Всяка вечер намигваме  присмехулно,

а отсреща, вместо студени монитори,

макар да звучи богохулно -

ръкопляскат ни усмихнати к......

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...