13 мар. 2011 г., 20:13

Виртуален клоун

1.3K 0 3

Без да съм стъпил на манежа талашен,

талашитеното настроение на жените повдигам.

И там, вътре, достигам,

дето никой скоро не е тарашил.

Понякога него играя,

друг път той мен дословно копира,

чак до самоиронизиране.

Смях под кожата ваксинираме.

Масажираме  диафрагмено.

Размекваме лицата им строго иконни,

не с емотикони банални,

а с думи нескучно канонни.

Всяка вечер намигваме  присмехулно,

а отсреща, вместо студени монитори,

макар да звучи богохулно -

ръкопляскат ни усмихнати к......

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...