4 may 2010, 23:01

Вишнев спомен

2.1K 0 8

ВИШНЕВ СПОМЕН

 

Търсехме местенца скришни –

нежно аз да я целуна...

Под разцъфналите вишни

приюти ни вечер лунна...

 

Тъй изминаха години,

не забравих тази среща.

Не успя и да изстине

в мен целувката гореща...

 

А момата казанлъшка

вече е жена голяма...

И без ласката ми мъжка

тя отдавна стана мама...

 

... Щом ме унесе напролет

нежна славеева струна,

да я зърна там се моля,

нежно пак да я целуна!...

 

В роза устните ù светят

под разцъфналите вишни –

в дъжд от вишневи конфети,

с дъх на спомени всевишни!...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Трудно се забравят Казанлъшките моми
    и уханието на ,,белоцветните вишни''!
    Радвам се да те видя и в ,,проза''
  • Ванилине, хайде да видим тук още неща от новата ти стихосбирка "Серенада против суета", включително тези посветени на момите - че какво е то Вселената без тях - пуста протяжност, със сгъстен вакуум...
  • Благодаря ви, Нели, Кремена, Мариана, Джейни и Таня! Макар и със закъснение, желая ви хубаво лято и повече приятни емоции!
  • Красив е този спомен!
    Поздрав!
  • "в дъжд от вишневи конфети,"
    Красиво вълшебство!
    Поздравления, Ванилин!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...