ВИШНЕВ СПОМЕН
Търсехме местенца скришни –
нежно аз да я целуна...
Под разцъфналите вишни
приюти ни вечер лунна...
Тъй изминаха години,
не забравих тази среща.
Не успя и да изстине
в мен целувката гореща...
А момата казанлъшка
вече е жена голяма...
И без ласката ми мъжка ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.