21 jun 2020, 11:21

Визуализирай ме 

  Poesía
641 1 3

Визуализирай ме под нежната си сянка,

притоплила нощта във моя скут,

открадвай ми и дните без осанка,

които разминават се със смут.

 

Прибирай ги на тясно в твойта пазва,

смачкай ги така, че да умрат,

визуализирай ме красива и изящна...,

без трепнал взор,

без тягостна вълна,

която ме подема и поклаща,

а аз не мога изнасреща да вървя.

 

Визуализирай ме разпорила на две морето –

останки от проблеми да хвърчат

и да се сипят като звезден прах

по дланите, разтворили сърцето –

да ги гледам и да замълча.

 

Визуализирам те – прекрасен в мойта нежност,

попила твоята любов,

че само там съм тъй безбрежна,

че да не могат да ме уловят.

© Велина Караиванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Искре, трябва да залитаме и леко към комерса, да не ни вземат за съвсем изтрещели бездарници
  • Искре, благодаря за зареждащата ме искреност.

    Ирен, не, в никакъв случай не е нарочно. Предполагам, че за различните усещания използвам различни визуализации. Благодаря ти за вдъхновителния коментар!
  • Хахааааа! Нарочно ли го правиш?!😉
    Толкова си различна тук, толкова женствена, толкова категорична и истинска!
    Това е галоп на чувствата, на емоциите, на желанието. Или може би аз съм в особено настроение, не знам...
    Знам само, че го изпитах така, както ти, докато си го писала. Или поне на 86 процента 😉

    Пп: За още по-перфектния ритъм "намачкай ги така"
Propuestas
: ??:??