Визуализирай ме
Визуализирай ме под нежната си сянка,
притоплила нощта във моя скут,
открадвай ми и дните без осанка,
които разминават се със смут.
Прибирай ги на тясно в твойта пазва,
смачкай ги така, че да умрат,
визуализирай ме красива и изящна...,
без трепнал взор,
без тягостна вълна,
която ме подема и поклаща,
а аз не мога изнасреща да вървя.
Визуализирай ме разпорила на две морето –
останки от проблеми да хвърчат
и да се сипят като звезден прах
по дланите, разтворили сърцето –
да ги гледам и да замълча.
Визуализирам те – прекрасен в мойта нежност,
попила твоята любов,
че само там съм тъй безбрежна,
че да не могат да ме уловят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велина Караиванова Всички права запазени
