Визуализирай ме
Визуализирай ме под нежната си сянка,
притоплила нощта във моя скут,
открадвай ми и дните без осанка,
които разминават се със смут.
Прибирай ги на тясно в твойта пазва,
смачкай ги така, че да умрат,
визуализирай ме красива и изящна...,
без трепнал взор,
без тягостна вълна,
която ме подема и поклаща,
а аз не мога изнасреща да вървя.
Визуализирай ме разпорила на две морето –
останки от проблеми да хвърчат
и да се сипят като звезден прах
по дланите, разтворили сърцето –
да ги гледам и да замълча.
Визуализирам те – прекрасен в мойта нежност,
попила твоята любов,
че само там съм тъй безбрежна,
че да не могат да ме уловят.
© Велина Караиванова All rights reserved.
