argonyk (Димитър Никифоров) argonyk (Димитър Никифоров)
93 380
11 jun 2011, 11:47

Вкаменени лица

  Poesía
783 0 5

Вкаменени лица.

Нрави прекроени.

Вледенени сърца.

Спомен без корени.

Без обич и вяра

изнизват се дните -

как да прокараме

път към душите си...

Студени въглени

вместо очи.

В себе си влюбени,

убихме мечтите.

Ето ни в нищото -

миг от Вселената.

Непонятно бунище

за поколенията.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Регина (Радост Даскалова)
    Регина (Радост Даскалова)
    поне опитвам да бъда друга...
    но, викаш, една птичка пролет не прави, нали?
    поздрав!
  • zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)
    zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)
    Тъжно...
  • Dark_Island (Таня Георгиева)
    Dark_Island (Таня Георгиева)
    Нина - не измествай центъра на тежестта на стиха - вярата не винаги има допирна (или опорна) точка с религията. Закостенелите догми се явяват маскировъчен елемент на един нескопосано прикрит песимизъм. Оптимизмът над който обаче витае с бледата светлина на фанатизма...
  • BuRn_AliVe (Александър)
    BuRn_AliVe (Александър)
    Нина, а за какъв оптимизъм искаш да се пише, при положение, че държавата ни отива (ако не е и стигнала вече) по дяволите, всеки лъже и краде, и нямам предвид единствено властта! И всичко, което правим, е да хленчим и да търсим вината у другите! А каква ти християнска вяра? Такова нещо отдавна не съществува.
  • Dark_Island (Таня Георгиева)
    Dark_Island (Таня Георгиева)
    ... бурени... Душата се не види... и път отвън до нея не достига, а в камък няма смисъл да дълбаеш - дори водата образи не вае - единствено на пясък всичко стрива - тъй камъкът "невидим" си отива... сърцето ледено със обич ако стоплиш - ще зърнеш път - дори след векове, дори да е в разкопки...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0