Вкаменени лица

Поезия

782 0 5

Вкаменени лица.

Нрави прекроени.

Вледенени сърца.

Спомен без корени.

Без обич и вяра

изнизват се дните -

как да прокараме

път към душите си...

Студени въглени

вместо очи.

В себе си влюбени,

убихме мечтите.

Ето ни в нищото -

миг от Вселената.

Непонятно бунище

за поколенията.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Регина (Радост Даскалова)

поне опитвам да бъда друга...
но, викаш, една птичка пролет не прави, нали?
поздрав!

2011-06-11T21:04:22+03:00
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

Тъжно...

2011-06-11T19:26:33+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Нина - не измествай центъра на тежестта на стиха - вярата не винаги има допирна (или опорна) точка с религията. Закостенелите догми се явяват маскировъчен елемент на един нескопосано прикрит песимизъм. Оптимизмът над който обаче витае с бледата светлина на фанатизма...

2011-06-11T14:25:55+03:00
BuRn_AliVe (Александър)

Нина, а за какъв оптимизъм искаш да се пише, при положение, че държавата ни отива (ако не е и стигнала вече) по дяволите, всеки лъже и краде, и нямам предвид единствено властта! И всичко, което правим, е да хленчим и да търсим вината у другите! А каква ти християнска вяра? Такова нещо отдавна не съществува.

2011-06-11T13:37:08+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

... бурени... Душата се не види... и път отвън до нея не достига, а в камък няма смисъл да дълбаеш - дори водата образи не вае - единствено на пясък всичко стрива - тъй камъкът "невидим" си отива... сърцето ледено със обич ако стоплиш - ще зърнеш път - дори след векове, дори да е в разкопки...

2011-06-11T13:23:26+03:00