Вкаменени лица 

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

• Регина (Радост Даскалова)

  2011-06-11T21:04:22+03:00
  поне опитвам да бъда друга...
  но, викаш, една птичка пролет не прави, нали?
  поздрав!
• zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

  2011-06-11T19:26:33+03:00
  Тъжно...
• Dark_Island (Таня Георгиева)

  2011-06-11T14:25:55+03:00
  Нина - не измествай центъра на тежестта на стиха - вярата не винаги има допирна (или опорна) точка с религията. Закостенелите догми се явяват маскировъчен елемент на един нескопосано прикрит песимизъм. Оптимизмът над който обаче витае с бледата светлина на фанатизма...
• BuRn_AliVe (Александър)

  2011-06-11T13:37:08+03:00
  Нина, а за какъв оптимизъм искаш да се пише, при положение, че държавата ни отива (ако не е и стигнала вече) по дяволите, всеки лъже и краде, и нямам предвид единствено властта! И всичко, което правим, е да хленчим и да търсим вината у другите! А каква ти християнска вяра? Такова нещо отдавна не съществува.
• Dark_Island (Таня Георгиева)

  2011-06-11T13:23:26+03:00
  ... бурени... Душата се не види... и път отвън до нея не достига, а в камък няма смисъл да дълбаеш - дори водата образи не вае - единствено на пясък всичко стрива - тъй камъкът "невидим" си отива... сърцето ледено със обич ако стоплиш - ще зърнеш път - дори след векове, дори да е в разкопки...