9 jun 2017, 0:18

Вкус

  Poesía
665 0 0

 

 

Пуснах те в душата си.
Без да молиш. Съзрях те аз.
Твоят дъх беше мой.
Но някак между нас
застана тишината на
безмълвния покой ...
Нима недоверие попари ни?
Дали защото преди
до болка сме изгаряли
и всеки изкълчил ни завой
белязвал ни е с рани?
Навярно! Но трябва ли?
Защо загасваме
пламнали факли,
с които пътя е светъл
и затлачваме с мъка сърцата
а в душите вдишваме пепел?
В пепелта феникси няма,
приказния вкус само остава
на нова глътка горчива измама ...
Е, нека се порадваме,
че сме се самоовладяли ...

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валдемар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...