9 jun 2017, 0:18

Вкус

  Poesía
660 0 0

 

 

Пуснах те в душата си.
Без да молиш. Съзрях те аз.
Твоят дъх беше мой.
Но някак между нас
застана тишината на
безмълвния покой ...
Нима недоверие попари ни?
Дали защото преди
до болка сме изгаряли
и всеки изкълчил ни завой
белязвал ни е с рани?
Навярно! Но трябва ли?
Защо загасваме
пламнали факли,
с които пътя е светъл
и затлачваме с мъка сърцата
а в душите вдишваме пепел?
В пепелта феникси няма,
приказния вкус само остава
на нова глътка горчива измама ...
Е, нека се порадваме,
че сме се самоовладяли ...

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валдемар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...