9 июн. 2017 г., 00:18

Вкус

658 0 0

 

 

Пуснах те в душата си.
Без да молиш. Съзрях те аз.
Твоят дъх беше мой.
Но някак между нас
застана тишината на
безмълвния покой ...
Нима недоверие попари ни?
Дали защото преди
до болка сме изгаряли
и всеки изкълчил ни завой
белязвал ни е с рани?
Навярно! Но трябва ли?
Защо загасваме
пламнали факли,
с които пътя е светъл
и затлачваме с мъка сърцата
а в душите вдишваме пепел?
В пепелта феникси няма,
приказния вкус само остава
на нова глътка горчива измама ...
Е, нека се порадваме,
че сме се самоовладяли ...

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валдемар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...